Поспри за момент. Виждаш ли? Усещаш ли? Карамела на залеза. На небето пурпура. Стипчивото кафяво на канелата. И аромата на зюмбюлите. Пролетта си е пролет. Невинна руса девойка. С коси до раменете. Невинно бяло цвете. Разцъфнало сред отломките от мрак. Сред писъците на децата. Сред гръмките викове на бомбите. Пролетта е тук. Земята е нейна майка. С нея тя показва любовта си към нас. Тревичките ни казват – „Усмихни се, ние те обичаме“. Дръвчетата ни казват – „Моля те, изяж ни и ще получиш любов“. Обичал ли си тревичките някога? Галил ли си разцъфнало дърво? Плицикал ли си се в реката? Влюбвал ли си се в уханието на цвете? Любовта е във всички тях. Дори в снега, който ги предпазва от студа. В дъждовете, които ги поливат. В ръката на бабата, която ги прекопава на пролет. В светналите очи на внучето й, което с благодарност ги изяжда. Семенцата на любовта са тук – на Земята. Във всеки от нас. И само ние можем да ги посадим в себе си. В черноземна почва, можем да сътворим чудеса. Във всички ...