Земята е рай
Поспри за момент. Виждаш ли? Усещаш ли? Карамела на залеза. На небето пурпура. Стипчивото кафяво на канелата. И аромата на зюмбюлите. Пролетта си е пролет. Невинна руса девойка. С коси до раменете. Невинно бяло цвете. Разцъфнало сред отломките от мрак. Сред писъците на децата. Сред гръмките викове на бомбите. Пролетта е тук. Земята е нейна майка. С нея тя показва любовта си към нас. Тревичките ни казват – „Усмихни се, ние те обичаме“. Дръвчетата ни казват – „Моля те, изяж ни и ще получиш любов“. Обичал ли си тревичките някога? Галил ли си разцъфнало дърво? Плицикал ли си се в реката? Влюбвал ли си се в уханието на цвете? Любовта е във всички тях. Дори в снега, който ги предпазва от студа. В дъждовете, които ги поливат. В ръката на бабата, която ги прекопава на пролет. В светналите очи на внучето й, което с благодарност ги изяжда. Семенцата на любовта са тук – на Земята. Във всеки от нас. И само ние можем да ги посадим в себе си. В черноземна почва, можем да сътворим чудеса. Във всички ни се крие огромна сила. Всички сме садени с любов и светлина. И пролетта винаги ще я има. Ще прави любов с младежа с коженото яке, Лятото, от която ще поникнат техните деца – плодове от светлина. И нека пурпурното, което виждаме, идва само от залеза. Крясъците на децата - само от радост. Нека всяка пролет позволяваме на майката Земя да ни покаже обичта си към нас. Но да се научим да й отвръщаме със същото. Защото Земята е рай. Всички сме едно. И младата невинна девойка винаги ще я има. И винаги ще се обича с онзи младеж. Ще свирят на китарата му през летните нощи на плажа. Ще пеят. Ще се любят по залез. И с тихи стъпки, ще ни отведат към рая вътре в нас. Защото докато поне едно сърце на този свят обича, Земята ни ще бъде любов с светлина.
© Есенен блян All rights reserved.
