Зигфрид, АнтиЗигфрид, НеутриноЗигфрид
Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий читателю, защо с едно елече вълнено върху тениска се беше той наметнал, ама така е учено, така трябва. Аз ако бях, досега да съм се изпържил или пък от студ да съм умрял, ама е на, ученото всичко знай. Тропаха му стъпките, шляпането отекваше в стените и танцуваше с флуоресцентните лампи.
Спря се той, по-после, в една стая. Там претъпкано беше догоре с какво ли не — екранчета, жички, колеги… ще да търсят как е възникнала вселената. Нали затуй се те събираха всеки ден, живи учени, да не види човек… да търсят как е възникнала вселената. Мене ако питаха, всите щях безработни да ги оставя, щото видиш ли, Бог им е отговорът. Ама, ученото си е учено, та упорито, и мене не би ме послушало, пък и кой съм аз да суфлирам? Ще вземат единица да ми пишат по физика, за подсказване!
Седна ученият човек на мястото си — сериозно лъскавичко бюро, където ентропията цареше в изрядни стари опаковки от мисли дето са му през главу минавали откак е той в ЦЕРН царувал. На екрана данни — числа, де ще уплашат и най-смелия математик. Физик човек, нали ти казах? Няма как да ги опиша, брате, щото от тях не разбирам, та ще ме прощаваш. Знаеш как да си ги представиш! (От мене запомни, един писател не трябва да си подценява читателите.)
— Пуснете протоните — каза нашият човек.
Един му колега кимна.
Брате, какви протони, какво нещо! Учената стая седеше върху един обръч, където ще да се въртят протони и да се блъскат един в друг, па видиш ли им писне и си изпеят всичко. На това се надяваха всите учени в Нуклеарната зала. Експериментът започна.
*
Отворих очи и летях, брате, не знаеш с каква скорост! Покрай мене се сливаха всички околности, металически цвят се редуваше с по-тъмен сребрист цвят, ама толкоз бързо се това случваше, че все едно във вода плувах с на гърба ми джет. Или поне така цветовете изглеждаха. И аз летя — с главата напред, ръцете прибрани край тялото, нали разбираш, да няма сцепление, краката ми и те изтеглени назад, рошавата ми коса сгушила се по скалпа ми от страх (тя, косата ми, високи скорости не обича). И преди да успея да реагирам или извикам, в нещо така се силно блъснах, че на пух и прах станах, брате. Отхвърчах назад от сблъсъка и студен метал под тялото си усетих. Главата ми заболя все едно някой я е цепнал през средата, ядосан, че не ще да има хубава прическа. Примигах надве-натри, и се поизправих, па даже поизтупах си скъсаните дънки. Юнак след сблъсък ако е прашен, не е юнак!
Пред мене какво да видя — един дребосък, досущ като мене, с рошава руса коса, с лице като на сурикат (или чихуахуа в зависимост от въображението) и брада. Личи си, че го е мързяло да се обръсне, брате, ах, как зная това чувство възмутително на мързела! Дънки — скъсани, тъмно сини, старички такива — абе, разбирам го човека, и аз така ходя. Че даже ми имитира и тениската — и мойта е на райета синьо-зелени, и неговата.
Нещо тука чини ми се странно?!
Вдигнах пак очи към лицето на тоя, дето с наглост се в мене беше блъснал и що да видя на втори прочит — та това съм аз, бе! Мойто лице сурикатско, мойта брада небръсната, моите очи там (айде сега, на майка ми са очите, да си имаме уважението)…
— Зигфрид ли си, бе? — извиках му аз, стъписан и един такъв разтреперан, ама не от челния удар.
— Ти ли си Зигфрид? — гледаше ме опулен двойникът.
— Ти с мене ли се сблъска току-що?
— Не. Аз и ти сега се появяваме, преди това два протона се сблъскаха тук в тази тръба.
Вдигнах очи и огледах — верно в някакъв тунел бях ситуиран, поне три метра диаметъра, метален ли, и лампи нямаше, ама незнайно как, виждах. Е, то това си е талант да виждаш в тъмното, брате, не ме подценявай!
— Е, как? Какво, що? — не се сдържах ази.
— Ами, аз съм антиЗигфрид — каза той — ти си Зигфрид.
— Анти на кво бе, твойта верица рошава!!
— Съветвам те така да не говориш на антиЗигфрид. Нали знаеш, че ако се докоснем, ще се анихилираме.
— Ам че дай да те анихилирам тогаз! Два Зигфрида на света множко ще му станат! Плюс това, как сме се сблъскали пък сме още тука, ако се анихилираме?
— Тъп си, но това не е фатално — махна с ръка двойникът ми, в жест така превзет по своето естество, че аз нивга не бих го употребил. Ще кажеш танцува, с китка такава мека… не може! — важното е, че аз съм умен. Едва ли разбираш, но аз съм антиЗигфрид, което означава, че съм обратното на теб. Слава Богу, че си тъп.
— Абе, я бегай от тука — ядосан, му изръмжах — аз съм умен, ти тъп.
— Освен това, не понасям как говориш — навири той брадичка — самите думи, които използваш, са недостатъчно интелигентни и ти си неспособен да проявиш висока култура, да редиш поетични слова, да впечатляваш с превъзходен речник и да очароваш със знания на световно ниво.
— Ти пък сякаш ме очарова. Впечатлил, опечалил, очаровал, таковал… айде, готов ти поетичен световен ред.
Двамата се гледахме в миг замръзнали, сякаш гневът на двойника ми в мене се отразяваше и се разсипваше по металните стени на тръбата. АнтиЗигфрид бил умен, вика! Недопустимо! Дръзка, брате, обида!
— Преди да сте се скарали, забележете ме — дочух тъничко гласче. Обърнах се рязко към източника на непривичния звук и ченето ми се пльосна на земята и изпищя. Пред мене едно малко Зигфридче, мен, с раираната блуза и тъмносините дънки, не беше дете, ами аз — само че в мини размер, високо към седемдесет сантиметра. Пропорции точни, ама нещо увеличението куцаше. Очила ли ми трябваха или полудял бях?!
— Аз съм неутриноЗигфрид — заяви малкото човече с глас като моя, само че все едно на хелий — на вашите услуги!
— Ти пък откъде се появи? — едната ми вежда се изстреля нагоре по лицето ми, а мускулчетата на лявото ми око трепкаха с възмущение. Мини Зигфрид сви рамене. Е, от това по-чихуахуа няма как да стане, драгий читателю! Да знаеш как в гняв пламна самочувствието ми!
— Кой се със мене подиграва, шопи шопирани! — изкрещях и викът ми горд на овен проехтя в тръбата — ще ви и аз вас!
— Чакай, Зигфрид — с тъничкото гласче завибрира неутриноЗигфрид — ние тука осъзнаваме как се е създава вселената. Учените това търсят, в ЦЕРН сме, не знаеш ли?
— И докога ще съм затворен с вас двамата откачалковци?
— Аз докога ще съм затворен с вас двамата, неадекватни и неправилно изразяващи се копия на моето велико Аз — ясно и отчетливо заяви антиЗигфрид.
НеутриноЗигфрид мълчеше стъписан. Стъписано?! То туй същество толкоз малко беше, че не бях вече сигурен как към него да се обръщам. Въздъхнах тежко, поразроших си косата белким нещо по-умно ми хрумне, ама няма нищо — празна главата! Огледах тръбата, но тя така плътно споена, че даже не знам дали не е била нацяло излята в тая форма, да ме затвори с двама откачени Зигфриди.
Седяхме, мислихме, антиЗигфрид нещо се сбори с косата ми, пардон, с косата си, опитвайки се да си я подреди ли, отде да го знам, а неутриноЗигфрид коленичил се взираше в метала, все едно ще да пророкува или с очи дупка ще да изкопае. Аз пък не спирах да се вайкам наум.
— Е, как сега ще да се измъкнем, братия?! — гласът ми проехтя, изпъчих аз гърди, викам, щом Ботев се е не предавал, аз ли ще се предам! — трябва от тука изход да намерим!
— И после как ще живеем в света, драги Зигфрид — антиЗигфрид бе успял за скромното време да приглади русата коса назад и да я залиже сякаш санбернар го е облизал едно хубаво по главу… освен това, беше и пригладил раираната тениска и я беше затъкнал в колана на дънките. Ама че и суета! — ти, драги Зигфрид, не разбираш, че ние тримата не можем да съществуваме в света.
— Да, всички ще си умрат от смях — разхилих се аз.
— Ха! Не, драги Зигфрид, ти далеч не си толкова смешен. Говоря за това, че материя и анти-материя не могат да съществуват на едно и също място. Най-вероятно трябва да бъдем анихилирани.
— Ти се анихилирай, мене ме остави. Вземам мини Зигфрид и ще си живеем като баща и син! И без това си за дете мечтая от години!
— О, моля те — антиЗигфрид махна с ръка — мечтаел си той. Ти ако имаш дете, и слава на Господа, че няма да имаш, ще го научиш само как да е рошаво и как да си бърше мазните ръце в дънките! Аз обаче, ако имам син, ще го науча как да пише правилно, как да говори с изящество, и как да си прави хубава прическа!
— Да, и как да пищи като види буболечка.
— М-моля? Не смей да говориш подобни неща за моя милост, драги Зигфрид!
Назъби се той, скочи към мене, неутриното изписука, аз протегнах ръце…
*
Ученият се чешеше по главата и безспир наместваше очилата си. Нещо машината ли се беше бъгнала, объркала ли се беше техниката, та застинала беше картината и експериментът беше спрял? Колкото и да наместваше цайсите, те му отговор не дадоха и той така се обърка, че си взе важните хартийки и стана.
— Явно нещо се е объркало, пуснете протоните пак! — каза с властна, превластна интонация.
— Добре, господин Учен.
*
Отворих очи и осъзнах, че в леглото си лежа и през тежките кафяви пердета се бавно прокрадва сутрешна слънчева светлина. Нима съм сън сънувал с тея Зигфриди и учени?!
— Абе, Габа — сънено изпуфтях, потърквайки очи. Отговор като не получих от Габриела, се насилих да стана и да дръпна пердето. Навън топла есен ме посрещна с разтворени обятия, погали ме вятър влюбен, окрили ме птича песен… усмихнах се. Сън ще да е било.
— Скъпи, тая прическа откога си я правиш? — дочух гласа на жена ми от другата стая — много зализана бе, скъпи!
Изтръпнах. АнтиЗигфрид е дошъл!
— Неее!!! — отчаяният ми писък разгони птиците навън, а едно есенно листо ми се изсмя.
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Трябваше това произведение - да съм го прочел още е-хеееей - 80-тте години на Миналия Век - тогава учех физика в школото и / искрено и лично казано - я Мразех /, а тези редове - щяха да ме убедят , че Тя - Физиката може и да се погледне от друга страна !!!
-
Пепиии 🤣🤣🤣
-
Дъъъъълго я!
Когато фактите говорят, и неутрините, и н неувечерите, мълчат🤭 -
Хаха Пепи 😍 и при тебе неутриноПепи е чела сигурно 🤣🤣 къде ме върнахте, дами 🤣 Забавно пътуване във времепространството за няколко елементарни Зиг-частици 🤣 и да, това като го гледам доста дъъъълго е било, чак аз не вярвам на ушите си! 🤣🥰
-
Как съм могла такова дъъъълго писание от ЗигФройд да пропусна🙄гледам и не вярвам на ушите си! 😅
-
Хехех Силве 😍 неутриноСилвия сигурно е прочела, но тя често е невидима и не може да бъде засечена, та затова не ти е казала 🤣🤣 А иначе с гордост бих преподавал какво ли не Зигучение, ама после ще ме гонят всички държави да ми търсят сметка какво преподавам на младите 🤣🤣 Разсмя ме и много се радвам, че си се посмяла и ти. 🥰
-
🙂🙂🙂 С чувство за хумор към тези в нас. Пак ме разплака, Зиг. 🙂
Ако ти ми беше учител по физика, щях да припкам към час, само за да ти видя физиономията при сблъсъка с клонингите. Но добре е, че само трима сте били, това е далеч по-успокояващо от 7-8. Значи има баланс, и решения има. Хайде, оправяй им перчемите, (може и като италианци да ги гелосаш)и ги натоварвай на совалката, ще ги чакам да се появят. Дори само един представител стига, пак съм доволна. Поздрави сърдечни и не знам как съм пропуснала. Трябва да съм била и аз на подобна среща, драги ми Зиг, друго обяснение нямам. Благодаря за настроението...🙂 -
Човек никога не знае какво са имали предвид копията му. Аз себе си не знам, ти тука чудеса искаш! 🤣🤣
-
Пусни и другото копие за коментар, може пък той да знай.
-
Ти си я открил 🤣🤣 не знам ги бе, Жабок, що празнуват, все ще им се намери някаква причина, ученото си знай 🤣🤣
ПП предния коментар АнтиЗигфрид го написа, тъй че, не отговарям 🤣😎😊🐣 -
Що празнуват?... Да не са открили и нова частица зигозон, коя кръжи сама около себе си.
Туй си е вече за празнуване. -
🤣🤣🤣 Как ко, ще пишем нова теория на относителноста и нов модел на квантовата физика 🤣 Абе Жаб, важното е, че съм бил открит. Сега в ЦЕРН празнуват 🤣😅
-
Малии, Зигфриде!!! Ти си бил бозон (туй не бизон) и са реплицираш, кат кръжиш край фермионите.
Ужас... И Ко ша прайм сига?!!! -
Благодаря ти, Фреди! 😊
-
Готино! Краснописец си, Зигфрид!
-
Хихи 🤣🤣 поне щом телефона те слуша… моят е адски своенравен! 🤣😂❤️
-
💙💙💙 вече съм с телефона... 😊😄
-
😍 Руми благодаря ти, мила! Успешно си представих разсмятия емотикон 🤣🤣🤣 радвам се, щом си искала да пратиш смеещ се емотикон, значи ти е забавно, което ми е много важно и много се радвам! Ще кажа на антиЗигфрид, че е герой от анимация на Дисни, да видим как ще реагира 😉🤣😂 все пак, той е много превзет 🤣 иначе, аз мога само да се радвам! Благодаря ти! ❤️
-
Успях да си представя цялата тази ситуация, сякаш гледах една от онези анимации на Дисни, където преобладават странните, леко шантави звуци, падат ченета и от време на време очите им се ококорват до неописуеми размери...
Чета те с удоволствие, Зиги! /тук трябваше да има разсмят емотикон, обаче не пиша от телефона.../ -
Миночка 😍 удоволствието е изцяло мое! Много ценя мнението ти, и фактът че съм те развеселил ме зарадва! А за главата — рошава глава, с рошави мисли вътре, както казва Пепи 🧐🤣. Благодаря ти! 🌺🌸🌻❤️
-
Зиги, каква е тази твоя глава, та ражда такива разкази, сякаш си открил друга вселена с твоя неповторим двойник! Отдавна не ми е било толкова весело, както сега! Радвам ти се много!
-
Наде 😍 много се радвам, че съм те усмихнал! Целият отбор от елементарни Зигфрид частици те поздравява и ти изпраща прегръдка! 🌺🌻🌸
-
В неподражаемия "Йода" стил. Благодаря за усмивката, Зиги!
-
Петър, съм благодарен много за коментару! 😊😆 Ентропии, инверсии, малко нескопосана физика - и манджа с грозде станало накрая 🤣🤣 Благодаря ти!
Пепита 🥰 радвам се, че мислиш така! Благодаря ти! -
😀 Гот е да се прочете.
-
Няма ентропия тук, само инверсия, извините да ме, писателю драгий.😊👍
-
🤣🤣🤣 лепкава ми е страницата 🤣🤣 Ейй това не го бях чувал хахааа
-
Събирам съчки 'секакви някой беше фен на това изкуство. То - къде погледнеш- все изкуство те дебне. някой изкусно свил баницата, друг изкусно я изял, а на трети му станало густо..те и твойте тримата - голям разкол е настанал. Но, както са го обЯснили по-всезнаещите- трябва да се разруши до дупка, че да се вдигне как си трябва. Е, уцелили сме дупката, ама и това си е нещо, ами без дупка, представяш ли си, Фридзиг такова падане на равно, пльос, а в дупката може да се изтъркаляш, или поне директно те закопават. хаха не знам защо ми е смешно, сигурно заради човечетата дето си ги залепил отдолу. Изглеждат ми като отрязани тикви на хелуин обаче как да се засмееш, ако не се разплачеш първо..оф, много ти е лепкава страницата
-
Красе 😍 разцепи ме с тоя коментар, па после ме събра и чак аз себе си вече не разбирам 🤣🤣 ще предам на юнаците учени да се стягат 🤣🤣 а за пеенето пей, то и аз им пях ама те вместо да избягат, взеха че ме хвърлиха в ускорителя на частици 🤣❤️ Благодаря ти! А коментара ти е произведение на изкуството сам по себе си!! 🌸🌹❤️🤣
-
Тзиги, Тзиги, не ти е лесно..разбирам това, а иначе само ти може да се разбереш, защото не дай боже някой да те разбере напълно. Успех с разархивирането!.. цяло съзвездие вече се очертава. "да търсят как е възникнала вселената." - не може ли нещо по-лесно да си намерят за търсене, ами само търсят причини да източват бюджета на планетата?!?! аз затова ли ям кебапчетата без хляб - айде моля ви се, малко по-скромно, така , де... да търсят - може, но чак вселената... Виждам, че имаш яки връзки с този Център някой там не търси ли по-нормални неща- като билети за концерт, че имам два, но съм заплаха .. да не взема да се разпея от радост, не за друго ахахах Давай следващото парче!
-
Викиии 😍 виж сега, има много елементарни Зигфриди. Нормален Зигфрид, АнтиЗигфрид, неутриноЗигфрид, кваркЗигфрид (от кварките сме няколко човека), фотонЗигфрид, нещо може да пропускам, после има и Зигфрид на силите: слабоядреновзаимоЗигфрид и силноядреновзаимоЗигфрид, пък гравитационния Зигфрид не влиза в модела на екипа. 🤣🤣🤣 абеее, затова, направо, екип. Радвам се, че си се смяла! ❤️🌺🌸 а, пропуснах кой е по-откачен: за мене най откачения е антиЗигфрид, щото е много натокан (по Варненски) 🤣🤣 Благодаря ти!
-
Та колко сте, последно? И кой от кого е по-откачен? Смях се с глас, Зиги!
-
Смути 😍 радвам ти се! Ти сега да не ни пратиш да изучаваме черни дупки 🤣🤣 щото нали знаеш, веднъж мине ли екипът елементарни Зигфрид частици в черна дупка и няма как да се върнем тука, а там дал има интернет 🤣🤣 хаха представих си как пиша от някаква паралелна вселена в момента! 🤣
Благодаря ти! 🌸❤️🌺 -
Дам, липсваше ми тая философско-физична мисъл, динамична
Само не се анихилирайте, щото има и черни дупки за разучаване, и какво ли още не из вселената!
Откровено се забавлявах! -
Ивайло, ама ама как ти хрумна 🤣🤣 по-точна реплика няма, ей 🤣 благодаря ти!
Деа 😍, аз ти благодаря и се радвам, че съм те развеселил 🌹🌸🤩 Прегръдка! -
Зиги, благодаря за смеха! И денят ми започна весело...
-
Откриването на собствената вселена винаги минава през много вътрешни битки 😉
-
Младене, така ме разсмя, приятелю! 🤣🤣🤣 Така е, няма какво да се притеснявам, антиЗигфрид няма шанс с жена ми, нали 🤣🤣 Благодаря ти за духовития и мил коментар! 😊
-
Впечатлен съм, както от бързината на АнтиЗигфрид, така и от мудността на
НеутриноЗигфрид. Но бързам да успокоя Зигфрид, че АнтиЗигфрид вероятно може да прави само АнтиСекс...Чудесен разказ и като идея, и като реализация.
Поздравление, Зигфрид! -
Роси 🥰 хахах е не знам какво щях да правя в такъв случай 🤣🤣🤣 разсмя ме! Радвам се че и аз съм те разсмял! Благодаря ти, мила! ❤️🌸🌹
-
Зиги, добре че не си китаец, тогава щеше да си имаш мноого двойници! 😁 Смях се с глас, приятелю!
-
🤣🤣🤣 Квазарее хаха чекай че много ме разсмя не мога да напиша отговор еййй 🤣
Пет минути смях смях 🤣
Хахаха жена ти да не е учен от ЦЕРН. 🤣🤣 -
Плам 🤣🤣
-
Шаш беш 🤣
-
Хахах еее сега, то може и аз тъй, ама жена ми каза, че изглеждам умен с очила 🤣🤣 гледам да я слушам 🤣
-
Хаха Квазареей 🤣 абе дали буди авторитет знам ли, ама ако сложа очила само тогава изглеждам умен… 🤣🤣 благодаря ти за коментара!
Емил, благодаря ти, радвам се, че ти е било интересно! 😊 -
Браво! Много интересно и находчиво! 🙂
-
Скитиии 🥰 сега вече, въпросът с кого разговаряш е налице - дали съм нормалния аз, антиЗигфрид, или неутриноЗигфрид! 🤣🤣 Благодаря ти, Прекрасна! 🌻☀️❤️
-
Хей, антиЗигфрид, поне си бил в основата на великото откритие за възникването на Вселената! Уникален си, Зиги!
-
😍 Акеми, тръгвам да ти благодаря, ама то май учените от ЦЕРН трябва да ми благодарят на мен за новия физик, който съм им осигурил сега 🤣 шегата настрана, благодаря ти за готиния коментар, радвам ти се! 🌹🌻❤️
-
Все си мислех, че физиката е доста скучна наука, но с този разказ успя да ме убедиш в противното.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
