anahataroot

32 резултата

Столичен спартанец и трамвай номер 3

Majko, ti si me ucila tako…
Ах, Бобане, Бобане, знаеш ти где е истината!
Седях си аз една сива столична утрин пред био кафене Зоя. Всъщност, смесен магазин, макар че аз все го чета “семеен” и чудя се кое ѝ е семейното на чуждоземната чия… та, седях си кротичко с любимия си вестник “Везни” (да, онез ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
408 9 17

Клечка за зъби и Ом Шанти, хайде с мир

Много време се мина, драгий читателю, откак съм ръждата свалял и сменял маслото. Та време е, па дано мина техническия преглед (изгорял е и задния стоп, ама туй го не казвай на тенeкиджията, че ще да нарами един чук и колата ще ми върже на възел). Та, днеска моя милост Зигфрид Философ, Зигзаг Фройд, ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
645 10 37

Инакочистене, инакоподреждане

Вечер сладка. Жената на работа беше и да закъснее щеше – момент идеален да се скатавам и само да се чудя на коя кълка да легна докат си гледам състезанието по мотори, де съм записвал... Да, ама не! Туй, драгий читателю, не съм аз (поне не страшно често), аз съм един същински джентълмен, та викам док ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.5K 10 83

Емотиконоландия

Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
2.2K 10 64

Вода

На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази
1.6K 11 65

“Айфонът ми го няма” — само по ЗигиТВ

Най-важното на една телевизия, драгий читателю, е да светка, присвятква, мята акъл, па той дали е верен му пука само на кучето… Затуй се аз тази сутрин покачих на пиадестала на Великолепието и твърдо и тъй смело се прикотках да направя едно дългоочаквано бленувано щастие — Сутрешно предаване със Зиг ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
2.5K 9 135

Важен е Пътят: не Пилето или Мотиката

Пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
И пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
2K 9 56

Зигфрид, АнтиЗигфрид, НеутриноЗигфрид

Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
2.5K 11 50

Овчици в чашата с кафе са на полет

Седях си аз в любимото ми кафене квартално, взирах се в кафето си и по него скришом (да не ме заподозре съседът от третия етаж във вещерство) опитвах се бъдещето си да позная. Подпрял с една ръка главата си, вихрещ съзнанието си и отвъд, търсех някой овца да видя в пяната на кафето. Що овца, ще попи ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.8K 7 50

Винаги Ултраемоционален мъж

Взираха се очите ми, пламенно примигвах, шашнат чешех се по тиквата. Какво гледаш, ще попиташ. (Попитай, бре, за да ти разкрия тая тайна тъй света свещена!) Ами да, най-сърдечно ти благодаря, че попита! Ето (ех, знам, че голямо нетърпение изпитваш, ама дръж се, ей сега ти казвам) — гледах Валентино ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.2K 4 29

Корейски зарязан, бял дълъг ръкав

Навремето, драгий читателю, преди едно десетина години (недей бре, закръгля и ти, подражателю) се смелият и величествен войн на философията Зигфрид Философ беше забъркал с изящната, нежна, безспорно красива корейка Со Йонг… и приказката свършила, като Со Йонг му ударила едни клечки по тиквата и напс ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.2K 7 64

Едно мъничко Варненско солено пътуване

Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да ра ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.2K 4 36

“Ах, Шекспир, Ветрове” НАТФИЗ Едишън

Ех, спомени, споменари, всите са най-шантави, щото от главата се правят на голямата работа па после, кумиш се, не кумиш се, стават едно голямо въобразено чудо. Но тъй де, разбира се, че като изкусен Зигфрид Философ длъжен съм да почна тоя разказ с фраза трудно разбирама от мен самия, дума след дума ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.5K 7 61

Актьор, актьорич

Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и от ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.1K 5 54

Търпеливите жени

Или из “Приключенията на Зигфрид Философ и, ами, такова, жълтиците”
Метнах се аз един майски ден, прелестен и слънчево танцуващ от ентусиазъм (все пак, разбери го и него, драгий читателю, пролет цяла се той зверски бори за миг слънце, та сега се не спира на едно място и подскача ли, подскача от кеф) ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.3K 7 48

Електричарка, мис ВиК Варна, дева Виваком

Най-хубавото за отдих местенце, живописно, страстно в зелено и свежо в диаманти – това е прелестта на двора, посред топло лято, въздух тъй влажен, че ти потича по косите, край морето. Ех, това мечтание на бриз, който с усмивка пленителна си играе с тялото ми, навя рошавата ми глава в интереса на най ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.1K 4 42

Сърдя се! A, беда – абе, да

Днеска си свируках, докато покрай пеперудите подскачах и докосвах някоя друга мравка като полъх на вятъра нежен... не, момент. Ама разбира се, че един зрял, прав, самоуважаващ себе си Алфа джентълмен не трябва да подскача като че комар по гъзу го е ухапал. Затуй, с тая свята мисъл наложих си да стъп ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.8K 5 72

Лейди от желязо, акулско хоро, и аз

Сутринта завари ме труп-заспал в ателието. Да кажем, може и припаднал да съм бил, така схванал се беше вратът ми, че мъчно си развъртях тиквата. Ще да кажеш тежка е — пък тя, главата празна. Или поне такава ставаше щом кракът ми, обут в протритите ми маратонки (абе, харесвам си ги, подарък са, не ми ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.4K 5 47

Мани-фест

Брех, затваряха ми се очите, мигвах надве-натри в опит отчаян да прокудя Сънчо, ама неговата фейска... не щеше да се отдръпне и да ме остави да дочета. Пред мене стоеше айпада, любимко дрънкулка за 2020 (на изплащане). Обещал му бях сертификат да му издам, ама още се не бях организирал да му напечат ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.1K 5 34

Кит на Истинска, Единствена Любов

Беше летен ден жежък, подпухнал, потен и задъхан и само липсваше му една котка да ме одере по носа и да обявя щях за ден, както се вика, адски прекалено много дразнещо горещ, неговата верица. Обаче в мене други емоции тоз ден завъртаха сърцето и стомаха ми и сменяха им местата. А именно — нетърпелив ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.1K 7 46

Алфа мъжкар

Бедничкият аз считах себе си за най-чудесната буква от гръцката азбука – Алфа. Първи, правех все на зодията си кеф и с гордост се размотавах с високо вдигната брадясала брадичка. Най-любимото ми занимание беше да забравям за ниския си ръст и невнушителната си осанка, и като чихуахуа сред люляци ходе ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.2K 8 49

Градска царица: моделка на токчета и тухли

Всяка прилика с лица не е вярна. Никаква прилика не е вярна. Само аз съм верен. И фотоапаратът! Тъй де!
Кога ли ме е, брате, някой виждал изтупан? Дет се вика, натокан, изблизан, зализан, обръснат (? Не, мързеше ме за туй), с дрехи официални? Ами не случайно отговорът е никога, никой. Дори щом на въ ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.1K 6 41

Разходка в гората на изповедите

Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази
2.5K 10 27

И нищо се не решило

И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
844 1 16

Скандал пред библиотеката: дивият аз-ти-той

Аз кат видя големи книги се радвам, кат видя тънка книжка, настръхвам. Много хора наобратно го дават, или пък аз най-вече все наопаки съм. Дето се вика – темерут. Навън пекнало едно слънце, жадно пият го дърветата и аз с тях го вдъхвах през кожата си. Ама разбира се, че хората живеят на фотосинтеза ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
925 2 16

Роси, Валентино

— Ееее, ами че той Маркес, той ееее... аз не силен... еее... трябва внимателно...
— А ще приемете ли извинението, ако дойде Маркес да ви се извини?
— Еее, нема иде. Той нема иде. Надявам се достатъчно умен, че да не иде!
Стоях си както винаги с кафенцето пред мене, нал знаете, не може без кафенце, с ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
932 2 12

Да направим обир (на кварталната бакалия)

Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на др ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
954 2 26

Портрет, госпожица, и смартфон

Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази, Хумористична
1.8K 10 57

Полет край къщата на Бащата

Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази
914 5 19

Обещах да се видим в неделя

В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази
861 4 8

Бягай, бе!

Студена, запъхтяна атмосфера горска царуваше навсякъде около него. Безимменият бягаше ‒ той така бе решил, кой съм аз че да го съдя него? Ама как бягаше през горите - безмилостно го трепеха листа, режеха ръцете му настръхнали остри клони, озлобени единствено и само срещу него. Бягството му се виждаш ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази
843 4 18

Портрет

Аз съм художник. Е, художник съм наред с много други неща, които съм и с които съм се занимавал, но съм художник, преди всичко, по душа, по сърце, по съзерцание...
Седнал срещу менe днес един непременно много хубав, издържан чак до едно превзето високомерие, млад мъж. С изправена снага и бодри очи, ...
anahataroot (Зигфрид В.)
anahataroot
Проза » Разкази
984 7 33