Зимна приказка
Тази вечер къщата до реката бе необичайно жизнена. Въпреки че цялата бе затрупана в сняг, нямаше прозорци и врати и имаше вид все едно всеки момент ще падне в покритата с лед вода, точно тази вече излъчваше някаква топлина и уют. Нещо, което не е нормално за къщи, изоставени преди поне двадесет години.
Не беше голяма постройка. Извисяваше се на два етажа с по три стаи на всеки един от тях. По принцип винаги, и особено когато се стъмни и задуха леденият вятър, тя приличаше на някакво митично и тъмно създание, което е застинало на едно място и чака нещо. Но не и тази вечер. Причината за това бе светлината, която се подаваше от един от прозорците ù.
Тя беше слаба и не излизаше много навън от прозореца, сякаш и нея я беше страх да продължи в тъмата и развилата се буря самичка. Прозорецът бе като всички други – без стъкла, но се отличаваше с това, че беше запушен с едно парче найлон, която явно бе сложено, за да спира леденият въздух да нахлува вътре.
Като заговорихме за вътр ...