Наближава полунощ. Излизам на терасата. Мъглата под нея прилича на бездънно бяло езеро. Уличните електрически лампи просветват, като златни рибки излезли на повърхността на езерото, за да изпълняват желания. Всички хора вече спят. Помислих си: "Сигурно тези златни рибки изпълняват желания само насън". Бързам да си легна и аз,че какъвто съм "късметлия" сигурно пак ще изпусна случаят. 

   Заспивам и сънувам... Пред всяка рибка се е наредила огромна опашка от хора. Преценявам, коя е най-късата и бързам да се наредя. Избутва ме възрастна дама: 

   - Хей, къде се пререждаш! Току-що си заспал, а бързаш! Знаеш ли аз откога спя? Спазвайте си реда!

   - Извинете! - казвам, чувствайки неудобство - Бързо ли върви опашката? 

   - Направо се влачи! Наредили се, а три желания не могат да измислят! Да се бяха подготвили, докато бяха будни. Виж! Аз съм си ги написала! 

   Жената ми тиква под носа бял лист хартия. Странно, но не мога да разчета желанията ѝ. Сякаш разгадала мислите ми тя казва: 

   - На сън е така. Не може да четеш! Ти приготви ли си желанията? Не си! Така си и знаех! Вие, младите, имате толкова много желания, че не можете да ги формулирате само в три! Побързай! След малко златните рибки имат половин час почивка. След това мъглата,ще се разсее и докато се усетиш,ще се събудиш. Я! Виж още колко народ се е наредил зад теб, а преди малко беше последен!

   Пак се издъних! Без намислени желания при златните рибки! Почвам трескаво да измислям... Насън разбира се.

   - Ставай! Ставай! - събужда ме гласът на жена ми. - Трябва да ходиш на работа! Първа смяна си!...