Последната заря

      Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно готви или мие съдове, а може би е седнала на дивана и просто си мисли.

Трябваше да и каже сбогом. Трудно е да кажеш тази единствена дума, но като знаеш, че земният ти път е към края... Реши да ѝ направи малка заря. Всъшност не толкова малка, защото в магазина го попитаха в кой град ще е зарята и общината иска ли фактура.

Щракна запалката и се загледа в звездите. Небето беше вълшебно с милиардите си светлинки. Пламъкът опари пръста му и изтърва запалката. Взе я от земята и запали дългия фитил. Край него мина улично кученце и му помаха с опашка.

- Бягай мъниче! След малко ще гърми... Ще се уплашиш!

Дребосъкът притича на другия тротоар и делово продължи пътя си.

Първата ракета със свистене се разпръсна в небето. Един букет от множество примигващи светлинки. Последваха я и втора и трета... Беше истинска светлинна феерия от различни цветове. Сини, червени, бели, зелени, които се разпръскваха повторно в гаснещи звезди. Взриви се и най-голямата със своите седефени блясъци, като сребърни пеперуди кръжаха пламъчетата.

В къщите се разбудиха. Светваха един след друг прозорците. Хората излязоха в дворовете и се питаха, какъв празник е, дори един сърдит селянин извика "За хляб пари няма, а да гърмят ракети има!"

И тя излезе навън. Погледна усмихната небето и протегна ръка.

- Красотаа!

После всичко утихна. Едно бяло облаче се носеше над поляната. Хората се прибраха в домовете си. Само момичето остана загледана в небето.

Изведнъж, без всякакъв гръм в небето се появи червено сърце от безброй звездички.

- Знам, че си ти!... Обичам те!

На другата сутрин намериха тялото му до разцъфналите кутии на фойерверките. Очите му бяха отворени и гледаха небето, а на устните му сякаш грееше щастлива усмивка.

                                                      Край