На Ваня й беше много криво, докато я изнасяха от рентгеновия кабинет. При прегледа беше станало ясно, че левият й крак е пострадал сериозно. Тя избърса с длан сълзата, която се търкаляше по бузата й и се загледа с празен поглед в тавана. Хората в коридора, се отместваха, за да направят място на санитаря с носилката. На лицата на някои се изписваше съчувствие.

Ваня си каза, че е можело и по-зле да е и се насили да се усмихне, но усмивката й беше крива, неестествена. На всичкото отгоре тя беше сама тук. Роднините й все още не бяха разбрали за инцидента.

Санитарят спря пред врата, на която пишеше „Гипсовъчна зала“ и почука. Отвътре долетя басовият глас на доктора:

– Изчакайте!

Санитарят изсумтя и се подпря на стената. Минута по-късно каза:

– Аз ще изляза отвън да изпуша една цигара. Не че има смисъл да вися тук. Все ще се намери кой да те вкара вътре.

– Добре – отвърна Ваня. Настроението й съвсем се скапа. Чувстваше се като самотна, продънена лодка, мятана напред-назад от вълните на бурно море. За капак болката под коляното се засили и стана мъчително режеща.

Вратата се отвори и се показа докторът. Едър мъж с брадато, грубовато лице.

– А, ти беше Ваня, нали? Влизай да те оправим. Сестра, ела да ми помогнеш да вкараме носилката, че онзи тиквеник пак се е запилял някъде. Ще му дърпам аз ушите!  

Когато колелцата изтрополяха над прага, Ваня извъртя глава настрани. На масата лежеше млада жена, облечена в елегантна зелена блуза и черна пола, също толкова елегантна. Десният й крак беше гипсиран до средата на бедрото, при свито леко коляно. Положен беше върху купчина възглавници.

– Марина, трябва да изчакаш още малко да изсъхне превръзката – каза й докторът, като се засмя добродушно.

– Няма проблеми – отвърна дамата и прокара пръсти през буйните си руси къдрици.

– Я да видя сега теб, момиче – подхвърли той на Ваня и седна на компютъра.

Ваня запримига притеснено. В този момент й щукна, че познава отнякъде тази Марина. Загледа се в лицето й и ахна от изненада.

Това беше известната актриса Марина Везалова, която играеше не само в български филми. Наскоро я бяха номинирали за някаква американска награда за кино.

Ваня се развълнува, за момент забрави за своите болки и неволи. „Ето че и звездите страдат. И тях ги сполетяват беди, нищо че са фрашкани с пари. Сигурно я боли колкото и мен. Сигурно ще изтърве редица ангажименти. Защото в този вид, естествено, няма как да се появи на снимачната площадка.“ При тези мисли Ваня се почувства малко по-добре. Загледа се в стройния крак на Марина, който вероятно поне месец нямаше да събира погледи на обожатели. Гипсовата превръзка не беше дебела и сякаш подчертаваше красивите извивки на мускулите. Отдолу стърчаха фини бледи пръсти с палав черен лак на ноктите. Стъпалото беше обездвижено в изпънато напред положение, така че за стъпване на пострадалия крайник и дума не можеше да става. Изражението на Марина излъчваше по-скоро досада, отколкото болка. Ваня си помисли, че ще й бъде любопитно да види сълзи по тези съвършени скули.

Докторът заговори на Ваня:

– Така… фрактурата не е разместена, което е чудесно. Имаш разтегнати връзки на коляното и пукната капачка, това е ситуацията. До месец ще си като нова. Сестра, приготви материалите, още една дама имаме за гипсиране.

Докторът стана от стола си и се приближи до Марина. Попита:

– Как се чувствате?

– Усещам парене.

– Това е от химическата реакция. Скоро ще мине. Нали нямате нищо против да почистя пръстите, че доста ги изцапах с гипс?

 – На ваше разположение съм, докторе.

Той извади мокри кърпички и се зае да почисти пръстите на болния крак на звездата, която се подсмихна някак снизходително.

Ваня наблюдаваше с интерес случващото се. Реши, че непременно трябва да се намеси в разговора. Общуването със знаменитост несъмнено щеше да се превърне в незабравим спомен, който да споделя години наред с приятели и познати.

Ваня се прокашля и подхвана притеснено:

– Здравейте, госпожо Везалова. Аз съм голям ваш фен. Гледала съм всичките ви филми. Няма да ви досаждам повече, сигурно не ви е до приказки. Много съжалявам, че сте пострадали. Желая ви бързо възстановяване.

Марина извърна бавно глава. Устните й се извиха в чаровна усмивка.

– Много сте мила. Но мен не ме мислете. Дано не ви боли много. Като видях синините и подутините… се стреснах. Страшно е, обаче докторът ще се погрижи добре за вас, сигурна съм. Ех…

– Аз отидох да помогна на леля при брането на череши. Тя има десет декара овошки близо до Кюстендил. И, каквато съм умница, стъпих на изсъхнал клон. И ето ме сега тук. Но няма да се оплаквам, каквото такова. Вие сте се измъчили не по-малко от мен. Дано бързо се върнете на снимачната площадка. Хората ви обичат…

– Всъщност… – Марина тръсна русите си къдрици и потърка гладкото си чело. Изглеждаше смутена. – Получих роля в сериал, който се снима в България. Моята героиня става жертва на автомобилна катастрофа. Та затова трябва да съм в гипс. Не че се оплаквам, такава ми е работата. На някои колеги например им се налага да надебелеят с двайсет– трийсет килограма за дадена роля. Ще преодолея това неудобство без проблеми. Пък и утре превръзката ще бъде разрязана по дължина, за да може да се сваля. Само по време на снимките ще я нося. А вие бързо да се оправяте, нуждая се от почитателки като вас. И… знаете ли какво… ще ви поканя на премиерата на филма. Ще дойдете, нали? Дайте ми телефонния си номер. Ще ви се обадя, непременно.  

Ваня се опитваше да осмисли чутото. В душата й се беше зародило неприятно чувство, сякаш я бяха излъгали, прецакали, унизили.

– Да, ще дойда. За мен ще чест. Стига, разбира се, да съм в състояние. Кракът ми е зле, виждате.

Марина закима съчувствено, погледът й беше натежал от тъга. Докторът приключи с почистването на очарователните пръсти на звездата и се отдалечи. Минута по-късно дойдоха двама костюмирани мъже, които прехвърлиха Марина Везалова много внимателно – все едно е древна ваза от фин порцелан – в инвалидна количка и я откараха някъде.

Ваня въздъхна тежко. Съжаляваше, че е заприказвала актрисата.  

– Съжалявам, че се наложи да чакаш, Ваня – каза докторът и се захвана да превърже счупения й крак. Работеше бързо. За минути се с справи с опаковането с памучен плат и вата. Омотаването с ролки намокрен гипсов бинт му отне повече време, заради необходимостта да се заглажда превръзката.

Ваня получи нужните рецепти и документи, както и чифт стари дървени патерици, и беше отпратена с добри пожелания. Куцукайки към изхода, забеляза, че докторът не си е правил труда да почисти зацапаните й с гипс пръсти. В съзнанието й се надигна възмущение, граничещо с гняв. Чувстваше се пренебрегната, грозна, нищожна, последна дупка на кавала. Повече я болеше душата, отколкото строшената кост.

Месец по-късно Ваня все още беше в гипс и на патерици. Тя не срещаше достатъчно разбиране от близките си. Животът й беше тежък и заради финансовите проблеми.

Докато сърфираше в Интернет в опит да се разсее, попадна на следното послание:

„Вчера, по време на снимките на нов сериал, пострада нашата близка приятелка Марина Везалова. Нещастният инцидент ни натъжи дълбоко. Ние, колегите й, й пожелаваме бързо възстановяване. Надяваме се, че до няколко месеца ще се върне на работа. Нямахме намерение да разкриваме подробности за случилото се, но поради високия обществени интерес се почувствахме задължени да го направим. Марина играеше ролята на жена, пострадала при автомобилна катастрофа. Както се налагаше по сценарий, тя се придвижваше с патерици. При едно изкачване на стълби тя се препъна и падна, като по този начин нарани крака, на който стъпваше – здравия на героинята, така да се каже. Всички ние сме потресени от нелепата случка, която докара страдания на милата ни колежка. Имаш пълната ни подкрепа, Марина! Обичаме те! Чакаме с нетърпение да се върнеш при нас!“

Ваня се почувства странно. Инстинктивно се подсмихна, сетне очите й засияха от радост.