Йона запали двете ритуални свещи на празнично подредената и украсена трапеза, въздъхна и се отпусна на един от двата стола. Погледът ù отново зашари по старата малка кръгла маса с понапукан и тук-таме олющен лак и се спря на отворения пощенски плик, подпрян на синя порцеланова ваза с букет свежи градински цветя. После притвори очи и тутакси водопад от ярки многоцветни спомени я грабна и понесе неудържимо към искрящата рубинена пътека върху накъдрената морска шир, по която слънцето се оттегляше за почивка...
Запозна се със Стар, ей така - ненадейно, на борда на една яхта, на която заедно с десетина приятели бивши състуденти решиха да отпразнуват годишнина от вричането в Хипократовата клетва. И там, в разгара на празненството, когато алкохолните пари започнаха да замъгляват съзнанието, Йона внезапно почувства или по-скоро усети, че някой я наблюдава. Озърна се, но не видя никого, освен глуповато изкривените и опиянени усмивки на своите приятели. Едно особено, тревожно-радостно чувство я ...