Виждам онова,
което ти не виждаш.
Замъглено зрение
и очите повяхват,
когато се обърнеш -
те ще са заминали,
изричайки в шепот
своята тайна поема.
Тогава виждам невъзможното -
сенки се движат там,
където трябва да е светлината,
извън тъмнината,
извън разума...
Захвърлени
в замъка на безчувствието...
© Цецо Всички права запазени