28.12.2007 г., 9:39 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
603 0 2
 

Виждам онова,

което ти не виждаш.

Замъглено зрение

и очите повяхват,

когато се обърнеш -

те ще са заминали,

изричайки в шепот

своята тайна поема.

 

Тогава виждам невъзможното -

сенки се движат там,

където трябва да е светлината,

извън тъмнината,

извън разума...

Захвърлени

в замъка на безчувствието...

© Цецо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??