Dec 28, 2007, 9:39 AM

* * *

888 0 2
 

Виждам онова,

което ти не виждаш.

Замъглено зрение

и очите повяхват,

когато се обърнеш -

те ще са заминали,

изричайки в шепот

своята тайна поема.

 

Тогава виждам невъзможното -

сенки се движат там,

където трябва да е светлината,

извън тъмнината,

извън разума...

Захвърлени

в замъка на безчувствието...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цецо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...