19.05.2004 г., 11:40

* * *

2.1K 0 5

Листа окапват, иде зима
и студ във моята душа.
Ах, колко болка е събрало
сърцето ми, потънало в тъма.

Аз, моля се да дойде лято,
да влезе в мене любовта
и аз със смях да си припомням
тъгата в моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бояджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В този вид няма пунктуационни грешки!
  • Радвам се, че ви е харесало. Моля кажете ми къде са ми грешките с препинателните знаци понеже честно казано по Български език нямах високи оценки, а само 3 и 4. Благодаря ви предварително.
  • Хммм... на мен ми допада... въпреки че може би трябва малко да го дооправиш, но и така е добре! ще гласувам с 6 "поради липса на междинни оценки"!
  • Според мен е добре. Може да се изпипа още, но и така въздейства. Лично аз смятам да гласувам с 5.
  • Липсват препинателни знаци, но това не може да се каже, че е грешка, защото са важни думите и тяхното послание, а знаците може да се сложат и да се подразберат Не е лошо. Харесва ми завършака, но не е доизпипано много. Ритмичността къде е? Няма да дам оценка Чакам още коментари.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...