19.05.2004 г., 11:40

* * *

2.1K 0 5

Листа окапват, иде зима
и студ във моята душа.
Ах, колко болка е събрало
сърцето ми, потънало в тъма.

Аз, моля се да дойде лято,
да влезе в мене любовта
и аз със смях да си припомням
тъгата в моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бояджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В този вид няма пунктуационни грешки!
  • Радвам се, че ви е харесало. Моля кажете ми къде са ми грешките с препинателните знаци понеже честно казано по Български език нямах високи оценки, а само 3 и 4. Благодаря ви предварително.
  • Хммм... на мен ми допада... въпреки че може би трябва малко да го дооправиш, но и така е добре! ще гласувам с 6 "поради липса на междинни оценки"!
  • Според мен е добре. Може да се изпипа още, но и така въздейства. Лично аз смятам да гласувам с 5.
  • Липсват препинателни знаци, но това не може да се каже, че е грешка, защото са важни думите и тяхното послание, а знаците може да се сложат и да се подразберат Не е лошо. Харесва ми завършака, но не е доизпипано много. Ритмичността къде е? Няма да дам оценка Чакам още коментари.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...