***

20.01.2006 г., 19:52 ч.

Поезия

767 0 0

Вървим по житейския си път

задъхани,

свирепи,

злобни,

добри,

мили...

Понякога вървим без да знаем

кои сме,

какво желаем,

защо го правим,

себе си неоткрили...

И достигнали до житейски кръстопът

не знаем накъде,

колебаем се,

страхуваме се,

не помръдваме крак...

А животът ни един е,

защо не бъдем

по-добри,

по-ведри,

без злоба

и омраза,

без поглед лош?

Как да стане, как?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.