9.03.2006 г., 22:12

* * *

1.4K 0 2

Една мрачна и дъждовна вечер,
момиче чака нейния любим!
Тя вика го и плаче,
за отминалите дни!
Но ето странен шум,
вратата се отваря,
но кой е вън!
О, етого и нейния любим,
Така безпаметно пиян,
че чак залита
и думите започнал да оплита!
Тя прегръща го и радва се,
че е оцелял след тази нощ пиянска!
А той със шамар отвръща й!
Тя пада на земята...
а той с ритници я налга.....

Мина месец, пак е мрачна и дъждовна вечер,
но нещо има тук?
А ето го и неиният любим,
на гроба й той плаче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едит Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...