9 мар. 2006 г., 22:12

* * *

1.4K 0 2

Една мрачна и дъждовна вечер,
момиче чака нейния любим!
Тя вика го и плаче,
за отминалите дни!
Но ето странен шум,
вратата се отваря,
но кой е вън!
О, етого и нейния любим,
Така безпаметно пиян,
че чак залита
и думите започнал да оплита!
Тя прегръща го и радва се,
че е оцелял след тази нощ пиянска!
А той със шамар отвръща й!
Тя пада на земята...
а той с ритници я налга.....

Мина месец, пак е мрачна и дъждовна вечер,
но нещо има тук?
А ето го и неиният любим,
на гроба й той плаче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едит Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...