9 mar 2006, 22:12

* * *

  Poesía
1.4K 0 2

Една мрачна и дъждовна вечер,
момиче чака нейния любим!
Тя вика го и плаче,
за отминалите дни!
Но ето странен шум,
вратата се отваря,
но кой е вън!
О, етого и нейния любим,
Така безпаметно пиян,
че чак залита
и думите започнал да оплита!
Тя прегръща го и радва се,
че е оцелял след тази нощ пиянска!
А той със шамар отвръща й!
Тя пада на земята...
а той с ритници я налга.....

Мина месец, пак е мрачна и дъждовна вечер,
но нещо има тук?
А ето го и неиният любим,
на гроба й той плаче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едит Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...