9 mar 2006, 22:12

* * *

  Poesía
1.4K 0 2

Една мрачна и дъждовна вечер,
момиче чака нейния любим!
Тя вика го и плаче,
за отминалите дни!
Но ето странен шум,
вратата се отваря,
но кой е вън!
О, етого и нейния любим,
Така безпаметно пиян,
че чак залита
и думите започнал да оплита!
Тя прегръща го и радва се,
че е оцелял след тази нощ пиянска!
А той със шамар отвръща й!
Тя пада на земята...
а той с ритници я налга.....

Мина месец, пак е мрачна и дъждовна вечер,
но нещо има тук?
А ето го и неиният любим,
на гроба й той плаче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едит Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...