Mar 9, 2006, 10:12 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 2

Една мрачна и дъждовна вечер,
момиче чака нейния любим!
Тя вика го и плаче,
за отминалите дни!
Но ето странен шум,
вратата се отваря,
но кой е вън!
О, етого и нейния любим,
Така безпаметно пиян,
че чак залита
и думите започнал да оплита!
Тя прегръща го и радва се,
че е оцелял след тази нощ пиянска!
А той със шамар отвръща й!
Тя пада на земята...
а той с ритници я налга.....

Мина месец, пак е мрачна и дъждовна вечер,
но нещо има тук?
А ето го и неиният любим,
на гроба й той плаче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едит Миткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...