2.04.2006 г., 23:18

* * *

1.6K 0 4

Връщаш се внезапно във съня ми -
не си ме питал искам ли това.
Обсебваш мислите ми нощем,
когато знаеш, че съм тъй сама.
Караш ме живота си да преосмислям,
на кантар го слагаш просто ей така
и забравяш - всеки сам избира -
пътеките са много, но тръгва по една.
Дори и грешната да съм избрала,
късно е по друга да вървя.
Само в сънищата мога да се върна
и вярната да избера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...