Apr 2, 2006, 11:18 PM

* * *

  Poetry
1.6K 0 4

Връщаш се внезапно във съня ми -
не си ме питал искам ли това.
Обсебваш мислите ми нощем,
когато знаеш, че съм тъй сама.
Караш ме живота си да преосмислям,
на кантар го слагаш просто ей така
и забравяш - всеки сам избира -
пътеките са много, но тръгва по една.
Дори и грешната да съм избрала,
късно е по друга да вървя.
Само в сънищата мога да се върна
и вярната да избера.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...