Apr 2, 2006, 11:18 PM

* * *

  Poetry
1.6K 0 4

Връщаш се внезапно във съня ми -
не си ме питал искам ли това.
Обсебваш мислите ми нощем,
когато знаеш, че съм тъй сама.
Караш ме живота си да преосмислям,
на кантар го слагаш просто ей така
и забравяш - всеки сам избира -
пътеките са много, но тръгва по една.
Дори и грешната да съм избрала,
късно е по друга да вървя.
Само в сънищата мога да се върна
и вярната да избера.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...