Кiara (Киара)
182 300
15.04.2007 г., 14:36 ч.

* * * 

  Поезия
1088 0 10

Вятърът в празна камбанария
стене,
изгубил синьото
(без време)
на теменужни очи.
А аз бързах...
(сама за себе си)
Мислите изпреварват нозете,
сълзите - ръцете.
Не!
Стига цветя!
Стига карфици!
Стига с това черно!
Спрете!



Тихо ли e
или просто днеска  сме неми?!
Вали ли,
или очите са пълни
с капки оловно неверие?!
Вятъра пее.
Небето в сълзите
се ражда.
В ръцете крясъка
линии дълбоки прорязва.
А сухата пръст
дланите пари.
Като пламък,
твърде бързо горял,
твърде рано угаснал.
Аз още чувам
проскърцването
на  стъклени стрелки.
И чувствам
блясъка на звезден прах
разсеяно посипан по зениците.
Затворя ли очи
аз виждам те  пред
себе си -
дори в мълчанието
усмивката ти,
утро е.
Все още чужди погледи
откриват  хоризонтите
от твоите очи
в  сърцето ми.
Като болезнено черна
палитра
по бялото в душата
разпиляват се дните ми.
Не събирам писма,
нито снимки.
В  рамки от спомени
стените във мен  не преливат.
Врати не заключвам -
само сърцето си.
Не плача -
просто понякога
ожадняват страните ми.



(след теб)
Цветя не нося,
не късам,
не засаждам -
сухата пръст
дланите пари.
Като пламък -
твърде бързо горял,
твърде рано угаснал.

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много е силно - браво
  • от думите ти блика извор на вдъхновение!
    прелестно пишеш.
    омайваш...
    харесва ми да се "заседявам" тук, при теб...
    забравям се...
  • Великолепно!
  • Много е тънка меланхолията,с която пишеш и имаш една свойска динамика,поздрав за стиха!!
  • Много силен и разтърсващ стих!!!
    Поздрави,Киара!!!
  • Провокиран стих...
    Разкошен в тъгата и сълзите!
    Поклон!
  • Много хубаво, Киара!!! Поздравления!!!
  • Врати не заключвам -
    само сърцето си.
    Не плача -
    просто понякога
    ожадняват страните ми.
    ...
    Голяма е болката ти, мила!
    Силен стих!
    Браво!



  • Много е тъжно скъпа,но истинско,излязло от сърцето ти!
    Изпращам ти надежда!
  • Като болезнено черна
    палитра
    по бялото в душата
    разпиляват се дните ми....


    Нямам думи да опиша, как ме развълнува стиха ти!
    Много, много силно!
    Браво!!!
Предложения
: ??:??