29.10.2014 г., 7:50

--------------

1.2K 0 0

С кецове и скъсаните дънки,
тиранти пуснати - като мечтите,
които в месеците дълги
желаех, въпреки щетите,

 

стоя на бара, принципно умислен
с тютюн и малц-а мой приятел.
Все тъй в ума си безграничен,
все тъй от практика изстрадал.

 

И с коженото яке сме другари
аз нямам други - не поисках.
И  сам сред хищниците на сафари
ще тръгна, само още чаша уиски.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...