* * *
Колко ми липсва ласката лятна
нежния допир на груб непознат,
плаха целувка, страстта необятна
оня порив и грешен, и свят...
Колко ми липсват думите тежки,
фалшивите клетви за вечна любов
беглите погледи, длани човешки,
топлите устни, летния зов…
Колко ми липсваш… да, ти…
с твоето вечно мълчание,
с погледа дето шепти
кротко любовно послание.
И твоите грешки, знам, ще прости
моята обич, мойто страдание…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
