Колко ми липсва ласката лятна
нежния допир на груб непознат,
плаха целувка, страстта необятна
оня порив и грешен, и свят...
Колко ми липсват думите тежки,
фалшивите клетви за вечна любов
беглите погледи, длани човешки,
топлите устни, летния зов…
Колко ми липсваш… да, ти…
с твоето вечно мълчание,
с погледа дето шепти
кротко любовно послание.
И твоите грешки, знам, ще прости
моята обич, мойто страдание…
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
