* * *
В очите ми не вярвай вече,
върви си, тръгни по своята пътека,
ти присъдата си сам изрече
и моята не понасям леко.
Мечти нямам да споделя,
съня от очите си на тебе давам,
миговете с теб на хиляди деля,
в останалото време тихо полудявам.
Погледнах се отстрани,
разбрах те, урока си научих,
напразни надеждите ми не храни –
минало имам, на бъдеще с теб не случих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мина Август Жорж Всички права запазени
