В очите ми не вярвай вече,
върви си, тръгни по своята пътека,
ти присъдата си сам изрече
и моята не понасям леко.
Мечти нямам да споделя,
съня от очите си на тебе давам,
миговете с теб на хиляди деля,
в останалото време тихо полудявам.
Погледнах се отстрани,
разбрах те, урока си научих,
напразни надеждите ми не храни –
минало имам, на бъдеще с теб не случих.
© Мина Август Жорж All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
