В очите ми не вярвай вече,
върви си, тръгни по своята пътека,
ти присъдата си сам изрече
и моята не понасям леко.
Мечти нямам да споделя,
съня от очите си на тебе давам,
миговете с теб на хиляди деля,
в останалото време тихо полудявам.
Погледнах се отстрани,
разбрах те, урока си научих,
напразни надеждите ми не храни –
минало имам, на бъдеще с теб не случих.
© Мина Август Жорж All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
