17 мая 2004 г., 14:32

* * *

1.8K 0 1

В очите ми не вярвай вече,

върви си, тръгни по своята пътека,

ти присъдата си сам изрече

и моята не понасям леко.

 

Мечти нямам да споделя,

съня от очите си на тебе давам,

миговете с теб на хиляди деля,

в останалото време тихо полудявам.

 

Погледнах се отстрани,

разбрах те, урока си научих,

напразни надеждите ми не храни –

минало имам, на бъдеще с теб не случих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Август Жорж Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много 6-ци ти давам...Просто ми допадат стихчетата затова са ми положителните оценки!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...