17 мая 2004 г., 14:32

* * *

1.8K 0 1

В очите ми не вярвай вече,

върви си, тръгни по своята пътека,

ти присъдата си сам изрече

и моята не понасям леко.

 

Мечти нямам да споделя,

съня от очите си на тебе давам,

миговете с теб на хиляди деля,

в останалото време тихо полудявам.

 

Погледнах се отстрани,

разбрах те, урока си научих,

напразни надеждите ми не храни –

минало имам, на бъдеще с теб не случих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Август Жорж Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много 6-ци ти давам...Просто ми допадат стихчетата затова са ми положителните оценки!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...