17 мая 2004 г., 14:32

* * *

1.8K 0 1

В очите ми не вярвай вече,

върви си, тръгни по своята пътека,

ти присъдата си сам изрече

и моята не понасям леко.

 

Мечти нямам да споделя,

съня от очите си на тебе давам,

миговете с теб на хиляди деля,

в останалото време тихо полудявам.

 

Погледнах се отстрани,

разбрах те, урока си научих,

напразни надеждите ми не храни –

минало имам, на бъдеще с теб не случих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Август Жорж Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много 6-ци ти давам...Просто ми допадат стихчетата затова са ми положителните оценки!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...