17 may 2004, 14:32

* * *

  Poesía
1.8K 0 1

В очите ми не вярвай вече,

върви си, тръгни по своята пътека,

ти присъдата си сам изрече

и моята не понасям леко.

 

Мечти нямам да споделя,

съня от очите си на тебе давам,

миговете с теб на хиляди деля,

в останалото време тихо полудявам.

 

Погледнах се отстрани,

разбрах те, урока си научих,

напразни надеждите ми не храни –

минало имам, на бъдеще с теб не случих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Август Жорж Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много 6-ци ти давам...Просто ми допадат стихчетата затова са ми положителните оценки!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...