17 may 2004, 14:32

* * *

  Poesía
1.8K 0 1

В очите ми не вярвай вече,

върви си, тръгни по своята пътека,

ти присъдата си сам изрече

и моята не понасям леко.

 

Мечти нямам да споделя,

съня от очите си на тебе давам,

миговете с теб на хиляди деля,

в останалото време тихо полудявам.

 

Погледнах се отстрани,

разбрах те, урока си научих,

напразни надеждите ми не храни –

минало имам, на бъдеще с теб не случих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Август Жорж Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много 6-ци ти давам...Просто ми допадат стихчетата затова са ми положителните оценки!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...