green_girl (Кристиана)
28 12
18.10.2004 г., 15:16 ч.

* * * 

  Поезия
1095 0 4
Как боли! И раната в сърцето не спира да кърви!
Нима няма любовта ми да се промени
до края на сетните ми дни ?!

Едно момче невинността ми не пожали
и колко мъка той ми причини!
Безгрижна бях, но той се появи
и в мене всичко не веднъж уби.
"Обичам те!" - гласът му в мен ехти,
но нехае той за моите сълзи.
Душата ми шепти : "Проклет бъди!",
а разумът го моли : "Спри!"

Така не мога! Живота ми ще се стопи!
Ако думите и клетвите не са били лъжи,
иди си! И поне веднъж ми щастие дари!

© Кристиана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубавко! от мен 6
  • Иване, от де ти е познато интересно ми е да чуя
  • suffer да не съм нахален, но мисля, че малко прилича на мойте произведения от части, хахха, нагласени сме на една вълна с green_girl, макар че нейното е по - изпипано и по добре направено!
  • Хм, струва ми се познато отнякъде...
Предложения
: ??:??