18.10.2004 г., 15:16

* * *

1.6K 0 4
Как боли! И раната в сърцето не спира да кърви!
Нима няма любовта ми да се промени
до края на сетните ми дни ?!

Едно момче невинността ми не пожали
и колко мъка той ми причини!
Безгрижна бях, но той се появи
и в мене всичко не веднъж уби.
"Обичам те!" - гласът му в мен ехти,
но нехае той за моите сълзи.
Душата ми шепти : "Проклет бъди!",
а разумът го моли : "Спри!"

Така не мога! Живота ми ще се стопи!
Ако думите и клетвите не са били лъжи,
иди си! И поне веднъж ми щастие дари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубавко! от мен 6
  • Иване, от де ти е познато интересно ми е да чуя
  • suffer да не съм нахален, но мисля, че малко прилича на мойте произведения от части, хахха, нагласени сме на една вълна с green_girl, макар че нейното е по - изпипано и по добре направено!
  • Хм, струва ми се познато отнякъде...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...