18.10.2004 г., 15:16

* * *

1.6K 0 4
Как боли! И раната в сърцето не спира да кърви!
Нима няма любовта ми да се промени
до края на сетните ми дни ?!

Едно момче невинността ми не пожали
и колко мъка той ми причини!
Безгрижна бях, но той се появи
и в мене всичко не веднъж уби.
"Обичам те!" - гласът му в мен ехти,
но нехае той за моите сълзи.
Душата ми шепти : "Проклет бъди!",
а разумът го моли : "Спри!"

Така не мога! Живота ми ще се стопи!
Ако думите и клетвите не са били лъжи,
иди си! И поне веднъж ми щастие дари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубавко! от мен 6
  • Иване, от де ти е познато интересно ми е да чуя
  • suffer да не съм нахален, но мисля, че малко прилича на мойте произведения от части, хахха, нагласени сме на една вълна с green_girl, макар че нейното е по - изпипано и по добре направено!
  • Хм, струва ми се познато отнякъде...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...