Oct 18, 2004, 3:16 PM

* * *

  Poetry
1.6K 0 4
Как боли! И раната в сърцето не спира да кърви!
Нима няма любовта ми да се промени
до края на сетните ми дни ?!

Едно момче невинността ми не пожали
и колко мъка той ми причини!
Безгрижна бях, но той се появи
и в мене всичко не веднъж уби.
"Обичам те!" - гласът му в мен ехти,
но нехае той за моите сълзи.
Душата ми шепти : "Проклет бъди!",
а разумът го моли : "Спри!"

Така не мога! Живота ми ще се стопи!
Ако думите и клетвите не са били лъжи,
иди си! И поне веднъж ми щастие дари!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубавко! от мен 6
  • Иване, от де ти е познато интересно ми е да чуя
  • suffer да не съм нахален, но мисля, че малко прилича на мойте произведения от части, хахха, нагласени сме на една вълна с green_girl, макар че нейното е по - изпипано и по добре направено!
  • Хм, струва ми се познато отнякъде...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...