* * *
Късно е да се връщам.
Далечен и стръмен съм.
При теб да остана... ще може ли?
Безспир се завръщам,
но съм така изморен. Тъмно е...
отвътре - в мен. Запали лампата , моля те!
Зная, все още е ден -
не искам деня да обиждам,
но за прилепа е по-тъмен от нощ.
Уж на светло роден,
ослепявам и светлината не виждам.
Всичко е гъста мъгла, по-твърда от острието на нож.
Рано е да заспивам.
Прави ми компания,
поне до дванайсет, остани до среднощ.
Не, не унивай, недей!
Пак ти досаждам, и зная
отново ти преча да спиш.
Живея с видения - символи
с тях дишам, храня се, понякога пея.
А ти си истинска, дори кагото боли.
Дълбая с поглед в себе си, в другите,
докато пулсът ми ослепее в слепите ми очи.
Обичаш ме... и аз... Но ако знаеше, дали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
