* * *
Късно е да се връщам.
Далечен и стръмен съм.
При теб да остана... ще може ли?
Безспир се завръщам,
но съм така изморен. Тъмно е...
отвътре - в мен. Запали лампата , моля те!
Зная, все още е ден -
не искам деня да обиждам,
но за прилепа е по-тъмен от нощ.
Уж на светло роден,
ослепявам и светлината не виждам.
Всичко е гъста мъгла, по-твърда от острието на нож.
Рано е да заспивам.
Прави ми компания,
поне до дванайсет, остани до среднощ.
Не, не унивай, недей!
Пак ти досаждам, и зная
отново ти преча да спиш.
Живея с видения - символи
с тях дишам, храня се, понякога пея.
А ти си истинска, дори кагото боли.
Дълбая с поглед в себе си, в другите,
докато пулсът ми ослепее в слепите ми очи.
Обичаш ме... и аз... Но ако знаеше, дали...
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Всичко - и моят живот, и светът, и хората, всичко, което не е тя - не струва нищо за мене. Всичко, което не е тя - дарявам ти го минувачо."
П. Луис - Из "Песните на Билитис" -
Браво,Вестин!Много ми хареса!
-
Хубаво поднесено стихотворение. Някак си звучи като молба. Оригинална е и тази незавършеност накрая. Поздрави, Митко.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
" Обичаш ме... и аз... Но ако знаеше, дали..."