25.07.2006 г., 0:46

* * *

784 0 5
ПОВИКАХ ЛИ ТИШИНАТА
чЕ ЕХОТО С НЕЯ МИ ОТВЪРНА?
ПОЖЕЛАХ ЛИ СВЕТЛИНАТА
чЕ МРАКА БЕЗПОщАДНО МЕ ОБгЪРНА?

ПОТЪРСИХ ЛИ СИгУРАНАТА НОщ
ИЗМЕСТИЛА ИДВАщИЯ ДЕН
ПАЗКУСАЛА И СПОКОЙСТВИЕ И ЗОВ
ЗАСЕНчИЛА И СТИХ И ПЕСЕН?!

ПОчУКАХ ЛИ НА ТВОЯТА ВРАТА
чЕ МИ ОТВАРЯш ИЗТЪКАН
ОТ ЛЮБОВ НЕЙХНОСТ И НАДЕЖДА
А САМО МИГ СЛЕД ТОВА МИ Я ЗАТРЪшВАш ПОД НОСА...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...