* * *
Аз нямам нужда
от престорено разбиране,
от фалшива заблуда...
Нямам нужда,
от нейно докосване -
плод на любов стаена, глуха;
от сълзи в очите,
заради мечти погубени -
от твоето безразличие...
Сега стоиш пред мен
и виждам насмешка в очите ти.
Искаш да забравя,
пак да замълча,
оправдаваш се, че е неволно.
И пак искаш от мен да замълча.
Нима заслужавам това?
Или отвикнала съм аз,
всъщност, да ти прощавам???
от престорено разбиране,
от фалшива заблуда...
Нямам нужда,
от нейно докосване -
плод на любов стаена, глуха;
от сълзи в очите,
заради мечти погубени -
от твоето безразличие...
Сега стоиш пред мен
и виждам насмешка в очите ти.
Искаш да забравя,
пак да замълча,
оправдаваш се, че е неволно.
И пак искаш от мен да замълча.
Нима заслужавам това?
Или отвикнала съм аз,
всъщност, да ти прощавам???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
