27.09.2006 г., 16:10 ч.

* * * 

  Поезия
486 0 7
Аз нямам нужда
от престорено разбиране,
от фалшива заблуда...
Нямам нужда,
от нейно докосване -
плод на любов стаена, глуха;
от сълзи в очите,
заради мечти погубени -
от твоето безразличие...
Сега стоиш пред мен
и виждам насмешка в очите ти.
Искаш да забравя,
пак да замълча,
оправдаваш се, че е неволно.
И пак искаш от мен да замълча.
Нима заслужавам това?
Или отвикнала съм аз,
всъщност, да ти прощавам???

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??