* * *

Sep 27, 2006, 4:10 PM

Poetry

526 0 7

Аз нямам нужда
от престорено разбиране,
от фалшива заблуда...
Нямам нужда,
от нейно докосване -
плод на любов стаена, глуха;
от сълзи в очите,
заради мечти погубени -
от твоето безразличие...
Сега стоиш пред мен
и виждам насмешка в очите ти.
Искаш да забравя,
пак да замълча,
оправдаваш се, че е неволно.
И пак искаш от мен да замълча.
Нима заслужавам това?
Или отвикнала съм аз,
всъщност, да ти прощавам???

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-09-28T12:41:25+03:00

Така е,4ар!Точно затова се опитвам да го излея в стих,да го споделя,с надеждата да ми олекне!
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-09-28T05:48:32+03:00

мисли за друго, това те обременява!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-09-27T22:10:00+03:00

Благодаря от сурце!Безценни сте!Прегръщам ви!
moni_78 (Момчил Минков )

2006-09-27T20:53:02+03:00

Не се отчайвай!Не си сама 6
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2006-09-27T20:39:30+03:00

Горе главата!
az_sum_si_az (Малина Ванкова)

2006-09-27T20:36:32+03:00

И аз мисля така!Поздрави за стиха!6
Логична (Диана Борисова)

2006-09-27T20:09:04+03:00

Не заслужаваш!Остави го!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works