* * *

27 sept 2006, 16:10

Poesía

488 0 7

Аз нямам нужда
от престорено разбиране,
от фалшива заблуда...
Нямам нужда,
от нейно докосване -
плод на любов стаена, глуха;
от сълзи в очите,
заради мечти погубени -
от твоето безразличие...
Сега стоиш пред мен
и виждам насмешка в очите ти.
Искаш да забравя,
пак да замълча,
оправдаваш се, че е неволно.
И пак искаш от мен да замълча.
Нима заслужавам това?
Или отвикнала съм аз,
всъщност, да ти прощавам???

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-09-28T12:41:25+03:00

Така е,4ар!Точно затова се опитвам да го излея в стих,да го споделя,с надеждата да ми олекне!
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-09-28T05:48:32+03:00

мисли за друго, това те обременява!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-09-27T22:10:00+03:00

Благодаря от сурце!Безценни сте!Прегръщам ви!
moni_78 (Момчил Минков )

2006-09-27T20:53:02+03:00

Не се отчайвай!Не си сама 6
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2006-09-27T20:39:30+03:00

Горе главата!
az_sum_si_az (Малина Ванкова)

2006-09-27T20:36:32+03:00

И аз мисля така!Поздрави за стиха!6
Логична (Диана Борисова)

2006-09-27T20:09:04+03:00

Не заслужаваш!Остави го!

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas