***
***
Не питай откъде при тебе идвам,
защо при тебе точно съм се спряла,
каква кръв в мойте вени се прелива,
къде съм се родила и живяла...
Попитай ме за тайните на мрака,
които само прилепите знаят,
когато вечер нижат се крилата
и картите си в тъмното чертаят.
Попитай ме за болка и за огън,
за песен, от която се умира,
която като ледена отрова
по устните горчиви се разлива.
Попитай ме небето как изглежда,
след залеза звездите щом угаснат,
щом клоните безгласни се навеждат
и черна е мастилено луната.
Попитай ме за ада на сърцето,
за рая на безумното ми тяло,
за топлите прегръдки на ръцете,
на кожата ми светла натежали.
Не питай откъде при тебе идвам,
защо при тебе точно съм се спряла.
Аз утре може и да си отида,
но част от мен във теб ще съм посяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
