28.07.2006 г., 15:21

***

1.4K 0 11
По пясъка обичам да танцувам,
прегръщана от лунните лъчи...
Вълните морски жадно да целувам
и да ги топля със сълзи...
Сълзи - от щастие или заблуда,
да влея в тях и да шептя...
С морето да се гоня до полуда,
а после тихичко да се предам...
И тъй, смирена, утрото да спра,
да го прегърна и да зная,
че тази нощ не бях сама,
че тази нощ танцувах със безкрая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виржиния Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...