* * *

15.08.2006 г., 12:50 ч.

Поезия

528 0 0

* * *

Поет няма да бъда,
това е само младата ми душа –
морски възел развързана –
разплита ветровете в нощта,
втурва се в техните орбити…
Не я гони!
Тя идва сама
и се обръща наопаки.
Дъното й е огледало на очите ти –
има пясък, има и вода;
има камък, има и трева.
Какво виждаш?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения