* * *
* * *
И да ме хвалят, от очите ми мед не тече.
Аз съм от хората, дето обичат
в стъпките им вода да потече за жадните.
Аз съм от хората, дето все тичат,
без да броят обувките, изтритите.
Обичам шапката да ми стяга
и в дирите си прах да оставям –
от подметки и от ходила.
Стъпвам навсякъде, стъпвам и боса –
и в тръне, и в прах –
и не забравям ръката,
пътека пред мене постлала.
Обичам хора – на езика със сол,
на сърцето с шекер,
с очи ясни, незатулени с облак.
Обичам на пътищата, тъмни и вити,
дето душата им е в тревите,
посоката – тайна,
снагите им да разплитам.
Търся биле омайно –
в дните си да го положа.
Ако някой попита за мен,
с омайниче да го закича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румена Румена Всички права запазени
