31.03.2008 г., 9:31

...

1K 0 2

В очарованието на съня

пристигаш, носен от вълните,

целувка даваш ми една

и музика изпълва дните!

Безмълвни носим се в простора,

в компанията на мечти,

забравили за всички хора:

Човек не можел да лети!?

Да ходи по водата може,

дори на облак да поспи,

звездите в шепите си нощем

в едно с луната да държи.

Да кара слънцето да му завижда

и вятъра - с дълбок поклон,

дъждовни капки да подрежда

според любовния закон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...