31.03.2008 г., 9:31

...

1K 0 2

В очарованието на съня

пристигаш, носен от вълните,

целувка даваш ми една

и музика изпълва дните!

Безмълвни носим се в простора,

в компанията на мечти,

забравили за всички хора:

Човек не можел да лети!?

Да ходи по водата може,

дори на облак да поспи,

звездите в шепите си нощем

в едно с луната да държи.

Да кара слънцето да му завижда

и вятъра - с дълбок поклон,

дъждовни капки да подрежда

според любовния закон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...