В очарованието на съня
пристигаш, носен от вълните,
целувка даваш ми една
и музика изпълва дните!
Безмълвни носим се в простора,
в компанията на мечти,
забравили за всички хора:
Човек не можел да лети!?
Да ходи по водата може,
дори на облак да поспи,
звездите в шепите си нощем
в едно с луната да държи.
Да кара слънцето да му завижда
и вятъра - с дълбок поклон,
дъждовни капки да подрежда
според любовния закон!
© Ваня Все права защищены
с обич, Иванка. Хубаво е!