В очарованието на съня
пристигаш, носен от вълните,
целувка даваш ми една
и музика изпълва дните!
Безмълвни носим се в простора,
в компанията на мечти,
забравили за всички хора:
Човек не можел да лети!?
Да ходи по водата може,
дори на облак да поспи,
звездите в шепите си нощем
в едно с луната да държи.
Да кара слънцето да му завижда
и вятъра - с дълбок поклон,
дъждовни капки да подрежда
според любовния закон!
© Ваня All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
