* * *
Свети сълза в нощта и проблясва.
Свети скръбта в душата - не угасва.
Свети и мракът, обзел сърцето.
Свети самотата, отразена в лицето.
Светят, проблясват коварните чувства.
Светят, там, в душата ми пуста.
Светят тъй ярко тез спомени лишни,
светят те за дните предишни.
Свети усмивката, заспала в душата,
свети и също за тебе тъгата.
Свети, напомня, че вече те няма.
Свети и тлее в душа като яма.
...........
Това стихотворение първо се казваше "Сълза", но и до този момент съм убедена, че не това е името за него, докато не почуствам точно неговото заглавие, смятам да го оставя безименно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Тт Всички права запазени
