26.01.2007 г., 15:55

:(

Поезия

980 0 4

                       Душата умира в агония,
                       а никой не чува викът й
                       за помощ!
                       Човекът - увълчен, безсрамно
                       се смее на болка зловеща!
                       Очите му - слепи, сърцето му -
                       мъртво, устата му шепне
                       думи омразни!
                       И никой ръка не подава,
                       защото никой не чува
                       молитвите жални и детският
                       плач! И така душите умират
                       преди сърцата да спрат,
                       а викът им остава нечут!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Меричка (Мери Попинз)

Искрено! Поздрав!

2007-05-26T10:47:20+03:00
chocolate (Муф)

Одобрявам!!

2007-05-21T22:03:30+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздрави и от мен, Пети!

2007-01-26T16:16:29+02:00
Романтик (Христо Костов)

Поздрави за този изпълнен с истина стих, Петя!!!

2007-01-26T16:08:58+02:00