Jan 26, 2007, 3:55 PM

:( 

  Poetry
677 0 4
        
                       Душата умира в агония,
                       а никой не чува викът й
                       за помощ!
                       Човекът - увълчен, безсрамно
                       се смее на болка зловеща!
                       Очите му - слепи, сърцето му - 
                       мъртво, устата му шепне
                       думи омразни!
                       И никой ръка не подава,
                       защото никой не чува                                                                                   
                       молитвите жални и детският
                       плач! И така душите умират
                       преди сърцата да спрат,
                       а викът им остава нечут!

© Петя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??