7.03.2007 г., 1:57

* * *

737 0 9
                                                     Отричах се от тебе толкоз пъти,
                                                     обичах те и мразех те накуп,
                                                     разкъсвах се на хиляди парчета,
                                                     проклинах те и исках да си тук.


                                                     Нуждаех се  да бъда с теб, а бягах,
                                                     сърцето си ти дадох и го взех,
                                                     преборих се със толкова прегради,
                                                     а после пак пред мене ги строях.



                                                     Сега те търся, вече променена,
                                                     готова съм за твоята любов,
                                                     отдавам ти се цяла, но не зная,
                                                     дали за мене още си готов.                                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...