7 мар. 2007 г., 01:57

* * *

738 0 9
                                                     Отричах се от тебе толкоз пъти,
                                                     обичах те и мразех те накуп,
                                                     разкъсвах се на хиляди парчета,
                                                     проклинах те и исках да си тук.


                                                     Нуждаех се  да бъда с теб, а бягах,
                                                     сърцето си ти дадох и го взех,
                                                     преборих се със толкова прегради,
                                                     а после пак пред мене ги строях.



                                                     Сега те търся, вече променена,
                                                     готова съм за твоята любов,
                                                     отдавам ти се цяла, но не зная,
                                                     дали за мене още си готов.                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...