12.12.2006 г., 15:54

* * *

Поезия

770 0 10

                               Не ревнувай от моите думи,
                               от флирта среднощен със самотата.
                               Те са моето дълго пътуване
                               към Бог ...И към мене самата...

                               Те са моето стръмно изкачване
                                към поезията и светлината.
                                Като малки светулки във здрача,
                                понесли душата ми над земята ...

                               Не ревнувай от моите думи,
                               от моето дълго завръщане...
                               Те са светлото ми безумие
                               и моята детска същност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Етчи (Анета Саманлиева)

Хубав стих, носи заряд.
Запази детската си същност завинаги.

Поздрав и усмивка.

2006-12-15T00:44:44+02:00
bojan (Боян Иванов)

много искрено и много чисто!!!

2006-12-13T15:11:43+02:00
ниана (Нина Сименова)

Блгодаря за оценките !Вашето мнение е важно за мен !

2006-12-13T13:13:18+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

"...Като малки светулки във здрача,
понесли душата ми над земята ...
Те са светлото ми безумие
и моята детска същност..."

Много е романтично!

2006-12-12T20:43:44+02:00
изречена (Мая Попова)

хубаво!

2006-12-12T17:44:53+02:00