* * *
***
Навън е знойно,
ала не повече от зноя във душата.
Прозорците на своя дом затварям
и така за кратко спирам топлината.
Ала душата
как знойни, мерзки чувства
да отпрати?...
Отправям мислено молитвите за дъжд,
които зная!
Дано да завали, та да угасне този жар!
И кротичко да изпере душата ми
от тези чувства...
Дано да завали
и да не спира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Костова Всички права запазени
