***
Вятърът и здрачът се напиха
с гъста медовина от звезди.
Зимата от погледа ми скриха
палавите слънчеви следи.
Пак е лято. Вятърът пиян е
и танцува в моите коси.
Много исках да го хвана
за перчема светлосин.
Но избяга ми. Лудешки
се засмя и връхлетя
върху старите ми грешки.
Сякаш искаше с цветя
да поръси всеки спомен,
всяка дума, поглед, стих.
На прощаване отрони
две разплакани сълзи.
с гъста медовина от звезди.
Зимата от погледа ми скриха
палавите слънчеви следи.
Пак е лято. Вятърът пиян е
и танцува в моите коси.
Много исках да го хвана
за перчема светлосин.
Но избяга ми. Лудешки
се засмя и връхлетя
върху старите ми грешки.
Сякаш искаше с цветя
да поръси всеки спомен,
всяка дума, поглед, стих.
На прощаване отрони
две разплакани сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
