Mar 17, 2007, 6:53 PM

***

  Poetry
809 0 8
Вятърът и здрачът се напиха
с гъста медовина от звезди.
Зимата от погледа ми скриха
палавите слънчеви следи.
Пак е лято. Вятърът пиян е
и танцува в моите коси.
Много исках да го хвана
за перчема светлосин.
Но избяга ми. Лудешки
се засмя и връхлетя
върху старите ми грешки.
Сякаш искаше с цветя
да поръси всеки спомен,
всяка дума, поглед, стих.
На прощаване отрони
две разплакани сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...